Св. седем отроци Ефески

На 4 август православната църква почита паметта на Светите Седем Ефески Отроци. Празникът е посветен на вярата и чудото, което ги спасява от гоненията по времето на Римската империя. Историята им е символ на тържеството на християнската вяра над езичеството и на възкресението.

Историята на седемте Ефески отроци е една от най-вдъхновяващите в християнската традиция. По време на управлението на император Деций Траян (249-251 г.), когато християните са подложени на жестоки гонения, седем млади мъже от Ефес отказват да се поклонят на езическите богове. Те са синове на знатни и влиятелни ефески граждани и били приближени до императора. Имената им са: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Иоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин. За да избегнат мъченията и да запазят вярата си, по съвет на майката на Максимилиан, те се укриват в една пещера в планината близо до Ефес. Когато императорът научава за тяхното местонахождение, заповядва пещерата да бъде зазидана, за да умрат от глад и жажда. Вярата им обаче е толкова силна, че Бог ги дарява със сън, който продължава близо две столетия. През 447 г., по време на управлението на император Теодосий II, се появяват съмнения относно възкресението на мъртвите. Тогава, по Божи промисъл, пещерата се отваря и отроците се събуждат. Те не осъзнават, че са спали толкова дълго и изпращат един от тях, Иамвлих, в града, за да купи хляб. Иамвлих се учудва, като вижда християнски символи навсякъде и чува хората да изповядват Христос. Когато се опитва да плати със старинни монети, той е задържан и отведен при епископа и управителя на града. Те са смаяни от неговата история и тръгват с него към пещерата, където намират и останалите отроци. Император Теодосий II също посещава отроците и се уверява във възкресението на мъртвите. Скоро след това отроците отново заспиват и този път умират. Историята за седемте Ефески отроци е символ на безсмъртието на душата и уверение във възкресението.