Religious
Изнасяне на честния Кръст Господен
1 август
Описание
Изнасянето на честния Кръст Господен е важен църковен празник, отбелязван от православните християни на 1 август. Той е свързан с поклонението пред Светия Кръст, на който е бил разпнат Исус Христос, и има дълбоко духовно значение. Празникът е известен и като летен Кръстовден и бележи началото на Богородичния пост, който продължава до Успение Богородично (15 август). По време на този период вярващите се подготвят духовно за големия празник, посветен на Божията майка. Изнасянето на Кръста е време за смирение, покаяние и молитва, като вярващите търсят утеха и благословение от Бога.
История
Историята на този празник произлиза от древни времена и е свързана с различни събития. Според църковните предания, първоначално празникът е установен в Константинопол през IX век. Причината за това е, че по това време, поради горещините, често са се разпространявали болести. За да се предпазят от тях, от императорската съкровищница е изнасяна част от Светия Кръст и е носена из града за освещаване и благословение. Вярвало се е, че тази практика очиства въздуха и предпазва хората от болести. Друга версия свързва празника със събития от Стария Завет, а именно с освещаването на водата с дърво по време на пътуването на израилтяните през пустинята. С течение на времето значението на празника се разширява и той се превръща в символ на поклонение пред Христовото страдание и победа над смъртта. В българските църковни книги празникът се споменава още през XII век.
Традиции
На Изнасяне на честния Кръст Господен се извършва специална литургия, на която се изнася Светият Кръст за поклонение. Свещеникът благославя вода, осветена чрез потапяне на Кръста. След литургията, водата се раздава на вярващите, които я използват за здраве и благословение. На този ден се прави водосвет, за здраве. В някои райони на България има обичай да се освещават кладенци и извори. Вярва се, че по този начин водата става лековита. Хората се молят за здраве, за плодородие и за защита от болести. Започва строг пост, който продължава до Успение Богородично (Голяма Богородица). Постът е време за въздържание и смирение, през което вярващите се стремят към духовно очистване. На този ден не се яде червено - домати, червени чушки, дини, червено грозде и ябълки, защото напомнят за Христовата кръв. Счита се за лош късмет да се яде каквото и да е отгледано в градината, тъй като това може да навлече гняв над реколтата и да доведе до лошо време. В някои региони има забрана за всякаква работа, особено на полето, за да се осигури добра реколта през следващата година. Празникът е свързан и с предсказания за времето. Ако времето е слънчево, се смята, че есента ще бъде суха и топла. Облачното време предвещава дъждовна и хладна есен. Вярва се, че каквото е времето на този ден, такова ще е и на Кръстовден (14 септември).