Календар — Януари

Нова година е един от най-големите празници в България, отбелязващ началото на новата календарна година. Хората се събират със семейства и приятели, посрещат новата година с фойерверки и надежди за по-добро бъдеще.

Васильовден, наричан още Сурва, е важен народен празник, който се чества на 1 януари. Той бележи началото на Новата година и е тясно свързан с надеждите за здраве, плодородие и благополучие през идните 12 месеца. Васильовден е преплетен със стари езически вярвания и християнски традиции, създавайки уникален български обичай, изпълнен с ритуали и символика. Празникът е посветен на Свети Василий Велики, един от най-великите християнски теолози и архиепископ на Кесария Кападокийска. В народните представи Свети Василий е представян като мъдър и справедлив старец, който носи здраве и благодат на хората.

Йордановден, наричан още Богоявление, е един от най-големите християнски празници, честван на 6 януари. Той ознаменува кръщението на Исус Христос в река Йордан от Свети Йоан Кръстител. Според християнската традиция, в момента на кръщението, небето се отваря и Светият Дух слиза върху Исус във вид на гълъб, а Бог Отец свидетелства от небето, че Исус е негов Син. Това събитие е важно, защото показва триединството на Бог (Отец, Син и Свети Дух) и открива Исус пред света като Месия и Спасител. На този ден се извършва освещаване на водата, която се смята за лековита и пречистваща. Вярващите се стремят да си вземат от тази вода, за да я използват за здраве и благословение през цялата година. Йордановден символизира духовното прераждане и обновление и вярващите се надяват на здраве и благоденствие. Поради това, празникът е свързан с много народни обичаи и традиции, които са се запазили през вековете.

Ивановден е български народен празник, който се чества на 7 януари. Той е посветен на Свети Йоан Кръстител, пророкът, кръстил Исус Христос във водите на река Йордан. На този ден се извършват ритуали за здраве и пречистване.

Антоновден е християнски празник, честван на 17 януари. Свети Антоний се смята за покровител на ковачите, железарите и всички, които работят с огън, както и за предпазител от болести.

Атанасовден е български народен и църковен празник, честван на 18 януари. Свети Атанасий се смята за покровител на зимата, от когото хората се надяват да я отпрати. Според народните вярвания, на този ден зимата се „съблича“ и се опитва да избяга в планината, а светецът я настига и я прогонва. Празникът е свързан с множество обичаи и вярвания, които отразяват прехода от зимния към пролетния период и надеждата за плодородие и здраве. В някои региони Атанасовден се празнува три дни, като се изпълняват обреди за предпазване от болести и за здраве на добитъка. Вярва се, че светецът има силата да лекува различни болести, особено кожни и очни. Поради това, на този ден се правят оброци и се палят свещи за здраве.

На 18 януари православната църква почита паметта на Свети цар Владислав. Той е известен със своята благочестивост и мъдро управление.

На 21 януари Българската православна църква почита паметта на Св. преподобни Максим Изповедник – един от най-авторитетните богослови и философи на Византийската империя през VII век. Той е известен с непоколебимата си защита на православната вяра срещу монотелитството – ерес, която отрича двете воли в Христос (Божествена и човешка), настоявайки, че има само една – Божествена. Животът на светеца е изпълнен с мъки и страдания в името на истината, превръщайки го в символ на духовен стоицизъм и морална сила.