Religious
Свети Трифон Зарезан
14 февруари
Описание
Свети Трифон Зарезан е български народен празник, посветен на лозарите и виното. Отбелязва се всяка година на 14 февруари, когато православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон. Празникът е символ на плодородието, виното и веселието и е един от най-обичаните и почитани празници в лозарските райони на България. На този ден лозарите извършват ритуално зарязване на лозите, с което се слага началото на новата лозарска година. Вярва се, че каквато е благословията на Зарезана, такава ще бъде и реколтата.
История
Историята на празника е свързана както с християнския светец Трифон, така и с древни езически обичаи, посветени на бог Дионис (Бакхус) – богът на виното и веселието. В народните представи Свети Трифон е представен като покровител на лозята, виното и плодородието. Според легендата, Свети Трифон бил градинар, който умело се грижел за лозята. Когато император Деций заповядал да бъдат избити всички християни, Трифон бил заловен и подложен на мъчения, тъй като отказал да се отрече от вярата си. Обезглавен е на 14 февруари 250 година. В българската народна традиция образът на Свети Трифон се е слял с езическите вярвания за плодородие и вино, трансформирайки се в празника, който познаваме днес.
Традиции
Традициите на Свети Трифон Зарезан са богати и разнообразни. Рано сутринта на 14 февруари лозарите отиват на лозята, носейки със себе си хляб, вино и печено пиле. След като се прекади лозето от свещеник, се извършва ритуалното зарязване на лозите. Всеки лозар отрязва по три пръчки от лозите и полива отрязаното място с вино, за да бъде богата реколтата през годината. След зарязването следва обща празнична трапеза, на която се пие много вино и се пеят песни. Обикновено се избира и "Цар на лозята", който трябва да е добър стопанин и да се радва на уважение сред останалите лозари. Царят на лозята води празненството и се грижи за доброто настроение на всички. Вярва се, че обилното количество вино, изпито на този ден, ще осигури здраве и плодородие през цялата година. Жените приготвят специални обредни хлябове – „трифонски колаци“, които се раздават на съседите и на лозята. Някъде се организират и тържествени шествия, в които участват местни жители, облечени в народни носии.